Обичта е Моя Собственост

Как така хората и нещата, които не обичам, имат право да бъдат обичани от мен? Моята обич ли е първа, или тяхното право е първо? Родители, роднини, татковина, нация, роднина, и най-после ближния като цяло ("братя, общност"), настояват, че имат право на моята обич и безцеремонно претендират за нея. Те гледат на нея като на тяхна собственост, а на мен, ако не уважавам това, като на крадец, който взима от тях това, което им се полага и е тяхно. Аз трябва да обичам. Ако обичта е заповед и закон, то аз трябва да бъда обучен на нея, тя трябва да бъде култивирана в мен, и ако престъпя този закон на любовта, то аз трябва да бъда наказан. Затова и хората упражняват колкото се може по-силно "морално влияние" върху мен, за да ме доведат до любов. И няма спор, че човек може да се хване и да прелъсти хората да обичат, както може да ги прелъсти и към други страсти -- като омразата. Но обичта не е закон, а като всяко друго мое чувство, тя е моя собственост. Спечели, т.е. купи си мойта собственост, и тогава ще ти я предам. Една църква, нация, татковина, фамилия, и т.н., която не знае как да спечели обичта ми, аз не ще обичам; а цената на мойта обич аз поставям както ми е изгодно.