Несебичната Любов

Себичната обич е много далече от несебичната, мистична, или романтична любов. Човек може да обича всичко възможно; не само хора, но и "обекти" като цяло (вино, татковина, прочие). Обичта е сляпа и налудничава, когато едно задължение я изкара от моето управление (безумно влюбване); обичта е романтична, когато една норма се намеси, т.е. когато "обектите" станат свещени за мен, или когато съм обвързан с тях от дълг, съвест, или клетва. Сега вече обектът не съществува за мен, ами аз съществувам за него.

Възлюбеният е обект, който трябва да е обичан от мен. Той не е обект на моята обич поради това, че аз го обичам; той е обект на любов сам по себе си. Следователно той не е обект на моята обич, той е обект на любовта като цяло: обект, който трябва да е обичан. Любовта му принадлежи, дължима му е, тя е негово право, докато аз съм задължен да го обичам. Моята любов, т.е. таксата любов, която му плащам, реално е негова любов, която той събира от мен като такса.

Всяка обич, която идва дори с най-малкото петно на задължение, е несебична любов, и докъдето се разрасне това петно, обичта може да се превърне в налудничавост. Този, който вярва, че дължи нещо на любимия си обект, обича романтично, или религиозно.

Семейната обич, която обикновено хората разбират като "пиетет," също е религиозна любов; любовта към татковината, проповядвана като "патриотизъм," също. Всички романтични любови влизат във един и същи шаблон: лицемерието навсякъде, или по-скоро самозаблудата, на "несебичната любов," интересът към обекта заради самия обект, а не заради моята изгода.