"Не жаднее ли за свобода душата?" -- Уви, не единствено душата, но и мойто тяло жадно е за нея ежечасно! Когато моят нос подскаже на небцето ми за пикантните ястия, които се приготвят в ухаещата кралска кухня, на фона на сухия хляб, който ям, тялото ми го обзема страшен нов копнеж; когато очите ми подскажат на закаления ми гръб за мекото легло, на което може да се легне по-удобно, отколкото на сгъстената слама, на която лежа, тялото ми го обхваща тиха ярост; когато -- но нека не проточваме. -- И ти наричаш това копнеж за свобода? От какво по-точно искаш ти да се освободиш тогаз? От сухарчето и сламата? Ами хвърли ги ти тогава! -- но това не ще ти е от полза: ти всъщност искаш свободата да се наслаждаваш на изящната храна и пухестите легълца. Ще те дарят ли хората със тази "свобода" -- ще ти позволят ли те такава? Знаеш, и не се надяваш, че тяхната филантропия ще ги склони да го направят, понеже всеки от тях мисли като теб: всеки мисли за себе си! Как тогава мислиш ти да се сдобиеш със насладата на тез легла и ястия? Очевидно няма друго яче, освен да си ги присвоиш!
Ако правичката си помислиш, ще заключиш, че свободата да имаш тези хубави неща не си струва, защото с тази свобода ти все още няма да ги имаш; вместо това, спечели ги, за да можеш да ги наречеш свои, да ги притежаваш като твоя собственост. Наистина, каква е ползата да имаш свобода, ако тя не носи нищо? Ако се освободиш от всичко, няма веч да имаш нищо; защото свободата сама по себе си е липса. За този, който не знае как да се възползва от нея, свободата няма ценност, а е просто едно безполезно разрешение; но как ще се възползвам от нея зависи от моята личност.
Нямам нищо против свободата, но ти би могъл да имаш повече от свобода: не бива само да се отърваваш от това, което не желаеш; не е достатъчно да си "свободен," а нужно е и да си "собственик".
Няма коментари:
Публикуване на коментар