Политическият либерализъм прави слугите и господарите равноправни: т.е, хората са без господар, но и без власт. Господарството е изтръгнато от индивида и е предадено на един призрак -- законността на Държавата. Социалният либерализъм прави бедните и богатите равноправни като лишава хората от имущество и собственост. Собствеността е изтръгната от индивида и е предадена на обществото. Хуманитарният либерализъм прави хората безбожни, атеистични. Следователно, индивидът трябва да се отърве от своя Господ. Липсата на господарство не е ли едновременно с това и независимост от обслужване, липсата на притежание - независимост от грижи, а безбожността - независимост от предразсъдъци? Понеже с господаря и слугата си отива; с притежанието - и грижите за него; с добре-внедрения Бог - и предразсъдаците. Но ето че господарят възкръсва под формата на Държава, а слугите се завръщат като поданиците й; притежанието става собственост на обществото, където грижите възвръщат се в работната ръка; Човекът вместо Бога се издига с нови предразсъдъци, и ето нова вяра се възражда, вярата в хуманното или във свободата. Възхвален е вече Бог за всички, т.е., "Човекът"; "защото най-възвишеното в нас е това, че сме хора." Но понеже никой не може да се превърне точно във това, което идеята за "човекът" проповядва, Човечното за индивида си остава един възвишен чужд свят, едно непостижимо върховно същество, едно Божество. И едновременно с това, този нов Бог е "истински", защото сме напълно съразмерни с него -- всъщност, този Бог е нашето собствено "аз"; това сме самите ние, отделени от нас самите, и издигнати над нас самите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар