Естествената човешка обич посредством културата се превръща в заповед. И като заповед, тя принадлежи на Човека, а не на мен; вдига се врява около моята eсенция, а не около свойствата ми. Човекът, т.е. хуманността, ми повелява тази принуда; обичта е принудителна, тя е моя длъжност. Следователно, вместо обичта да е наистина спечелена заради мен, тя е спечелена заради всеобщността, зарад Човека в мен, като негово свойство и особеност: "човекът, всеки човек, трябва да бъде обичан; любовта е длъжността и призванието на човека," и т.н.
Няма коментари:
Публикуване на коментар