Слабостта ни се състои не в това, че се противопоставяме на другите, ами в това, че не сме напълно противопоставени един на друг; не сме напълно разграничени един от друг - търсим някаква "общност", някаква "връзка", която сме превърнали във идеал. Една религия, един Бог, една идея, един калпак за всички! Понеже никой няма да е задължен да свяла шапка другиму, когато и двамата са под една и съща шапка.
Последната и най-решителната противопоставеност, тази на уникалния срещу уникалния, е в дълбочина отвъд това, което наричаме опозиция, но без да е затънала в "единство" и съгласие. Като уникален, ти вече нямаш нищо общо с този срещу теб, и следователно няма какво да ви скара или раздели; не търсиш вече правата си срещу него от трето лице, и не заставаш до него нито "въз основа на правото на държавата", нито въз основа на която и да е друга общност. Опозицията чезне в цялостната -- разграниченост и изключителност. Вярно е, че и разграничеността може да бъде възприета като нова точка на събиране, или ново равенство, но тук равенството се базира именно на неравенството, и самото то не е нищо повече от неравенство, едно равенство от неравенства, и то само за този, който установи "сходство".
Няма коментари:
Публикуване на коментар