Едно общество, към което се присъединя, ще ме лиши от много свободи, но в замяна на това то ще ми предостави други свободи; същото е като да се лиша сам от тази или онази свобода (напр. чрез подписване на договор). Но въпреки това, аз ще искам да се придържам ревностно към себестта си. Всяка общност има тенденцията, силна или слаба в зависимост от цялостта на нейната власт, да се превърне в авторитет за нейните участици; авторитет, който им поставя граници: общността задължително изисква "специалното съгласие" на субекта; тя изисква служба от онези, които й принадлежат, иска те да бъдат нейни "слуги"; тя съществува единствено посредством подчинение.
Дали обществото ще ограничи свободата ми, или моята себест, са две различни неща. В първия случай обществото е коалиция, споразумение, съюз; а когато себестта е заплашена с гибел, обществото е власт само по себе си, власт над мен, нещо недостижимо, на което мога само да се възхищавам, което мога да боготворя, почитам и уважавам, но не мога да покоря и консумирам, защото аз ще съм смирен пред него. В този случай обществото съществува посредством моята оставка, моето себеотрицание, липсата ми на характер, наречена -- СМИРЕНОСТ. Смиреността ми създава куража на обществото, покорството ми му дава владичество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар