Държавна Икономика

Държавата има интерес единствено в това тя самата да е богата; за нея е все тая дали Мишел ще е богат или Петър ще е беден; по същия начин Петър може да е богат, а Мишел да е беден. Държавата гледа с безразличие, невъзмутена от промяната, при която единия обеднява, а другия забогатява. Като индивиди, и двамата са равни пред нейния образ; в това отношение, промяната е справедлива: пред Държавата и Мишел и Петър са -- нищо, както по същия начин "всички сме грешници пред Бога"; от друга страна, Държавата има голям интерес в това двамата индивиди да вземат присърце нейното богатство; тя ги прави съучастници в нейната собственост. Чрез собствеността, която възнаграждава индивидите, Държавата ги опитомява; но тази собственост остава държавна, а плодовете й могат да бъдат жънати само от онези, които таят в себе си духа на Държавата, "преданите членове на обществото"; ако ли не, собствеността се конфискува, или лека полека бива стопена чрез досадни съдебни дела. Собствеността, следователно, винаги е била и продължава да бъде Държавна собственост, а не собственост на индивида. Това, че Държавата не лишава произволно индивида от това, което той има посредством нея, означава единствено, че Държавата не ограбва себе си. Онзи с държавния дух, добрият гражданин и поданик, се радва на имането си като на собственост с такъв дух, а не като на своя собственост. Според гражданския кодекс, собственост е това, което "спрямо Бога и закона" мога да нарека мое. Но тя е моя спрямо Бога и закона само дотолкова, доколкото -- Държавата няма нищо против това.