Правата и Собствеността

Оставете всяко лице да претендира за колкото си иска права, защото е Човек и понятието "човек" го "упълномощава" да ги има; защото принадлежността му към човешкия род му предоставя тези права: какво ме интересуват мен правата и претенциите му? Ако правото му е дадено от Човека, а не от мен, то за мен той няма никакво право. Животът му, например, за мен струва само толкова, колкото той има стойност за мен. Не зачитам нито така-нареченото право на собственост (или претенциите му за материални блага), нито правото му на "духовно уежище" (или правото на духовни блага и божества). Както сетивните, така и духовните му блага, са мои, и аз се разпореждам с тях като притежател, доколкото ми позволява моята -- сила.