Държавата като Общество

Обществото и Народа съществуват без ние да ги правим, те са обединени без нашето обединение, те са предопределени и преустановени, или пък независимо от нас стоящи, неразривни учреждения противни на нашия егоизъм. Казват, че борческият дух в днешно време е насочен срещу "управлаващите." Да, обаче хората имат навика да възприемат погрешно, че една управляваща класа трябва да се смени с друга, по-добра. Война трябва да се обяви по-скоро на самото управление, на Държавата - а не на някоя специфична държава, или пък на моментното състояние на сегашната държава; хората се стремят не към друга държава (напр. "народна република"), ами към техния съюз, обединяването им, непрестанно-динамичното обединяване на всички присъстващи. -- Държавата съществува дори без моето сътрудничество: роден съм в нея, отгледан съм в нея, имам задължения към нея и трябва да й давам "почит". Държавата ме взема "под закрилата си", аз живея заради нейната "благодат". И така, независимото учреждение на Държавата поставя основи на липсата на независимост в мен; в качеството си на "естествен израстък," този организъм повелява на моето естество да не расте свободно, ами вместо туй да се прекрои към нея. Когато се развива в естествения си разтеж, Държавата ми възлага ножиците на "цивилизацията"; възлага ми образование и култура, адаптирани към нея, не към мен. Тя учи ме, например, да спазвам закона, да се въздържам от нанасянето на щети върху държавна собственост (т.е. частна собственост), да ужаважам божествените и земните височества, и т.н.; накратко, Държавата ме учи да бъда -- ненаказуем, "жертвайки" себестта си за "святост" (всяко нещо може да е свято; напр. собственост, чуждия живот, прочие). В това се състои видът цивилизация и култура, който Държавата може да ми даде: тя ме отглежда, за да стана "услужлив инструмент", или с други думи - "услужлив член на обществото."