Фактът, че човек живял е някога в утробата на майка си, не може да се отрече; и докато е жив, той безвъзвратно остава неин син и брат на децата й; но дълготрайната връзка между роднини се поддържа единствено чрез дълготраен пиетет - духът на семейството. Индивидът е член на семейство в пълния смисъл на думата, само когато той поеме лична отговорност за съхраняването на това семейство; само като спазващ традициите той може да се отдалечи от съмненията, свързани с неговото потекло, семейството. Едно нещо трябва да е важно и свещено за всички членове на родството -- самото то, семейството, или по-точно казано, пиететът към него. Убеждението, че семейството трябва да се съхранява, остава за неговите членовете една неопровержима истина, стига те да стоят далеч от онзи егоизъм, дето е противен на семейството. С други думи: -- Ако семейството е свято, принадлежащите му не бива никога да се отцепват от него; инак, те ще станат негови "престъпници". Не бива никога да се следват интереси, които са противни на семейството, т.е. не бива да се сформират пактове извън него. А който се осмели, казват му, че е "опозорил" семейството, че го е "посрамил", прочие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар