Казват, че наказанието е право на престъпника. Но безнаказаността е също толкова негово право. Ако успее в начинанията си, значи си го е заслужил; ако не успее, така му се пада. Каквото си посееш, това и ще пожънеш. Ако някой смелчага се впусне в опасни приключения и загине, е подходящо да се каже: "Така му се пада; очакваше се да му се случи." Но, ако той превъзмогне опасностите, т.е. ако силата му е победоносна, то тогава той пак ще е във правото си. Ако дете си играе с нож и се пореже, така му се пада; но ако не се пореже, пак негова си е заслугата. Следователно, правото несъмнено сполетява престъпника, когато той си пати заради поетите му рискове; все пак той рискува, знаейки какви ще са последствията. Но наказанието, което му отсъждаме е само наше право, а не негово. Нашето право реагира на неговото и той е -- "виновен", най-напред защото -- ние имаме надмощие над него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар