Все тая е дали ще кажем, че Държавата разчита на нашата човечност, или че тя разчита на нашата моралност. Това да разпознаеш Човека в другия и да се държиш по човешки с него се нарича морално поведение. Това е отвсякъде "духовната любов" на Християнството. Значи, ако разпозная в теб Човек, както в мен виждам Човек и нищо повече от Човек, тогава ще се грижа за теб, както се грижа за себе си; защото, видиш ли, ние представляваме математическата пропозиция "A = В и Б = В, следователно А = Б" -- т.е. "аз и ти не сме нищо повече от хора, следователно аз и ти сме еднакви." Моралността не е съвместима с егоизма, защото тя не зачита мен, а само Човека в мен. Ако приемем, че Държавата е общество от хора, а не съюз на личности, всеки от които гледа себе си на първо място, тогава тя не може да оцелее без моралност, и на нея е нужно да набляга на моралността.
Следователно, ние двамата, Държавата и аз, сме врагове. Аз, егоистът, не вземам присърце благосъстоянието на това "човешко общество" и не жертвам нищо за него, а само го оползотворявам; но за да го оползотворя напълно, аз го превръщам в моя собственост и създание; т.е., унищожавам го и на негово място създавам Съюза на Егоистите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар