Свобода и Себест

Гледайте само каква разлика има между свободата и себестта! Човек може да се отърве от толкова много неща, и въпреки това не се отърва той от всичко; човек се освобождава от много, но не от всичко. Дълбоко в себе си, човек може да е свободен, въпреки робските обстоятелства, но отново, няма той да е освободен от всичко; от камшика и от високомерния нрав на господаря, един роб няма как да е свободен. "Свободата само в царството на сънищата съществува!" Себестта, напротив, е мойто битие и съществуване, тя е мен самият. Свободен съм от това, от което аз се отърва, но собственик съм на това, над което имам власт, на това, което аз владея. Аз съм свой по всяко време и при всички обстоятелства, ако зная как да се запазвам, и не се раздавам на другите. Мойта свобода не е нещо, кето мога същински аз да причиня, защото не мога да си я създам: мога само да копнея и -- да се стремя към нея, защото тя си остава един идеал, един призрак. Оковите на действителността се врязват силно във плътта ми постоянно. Но свой собствен си оставам аз. Предаден като роб на господаря, аз мисля единствено за себе си и мойте нужди; ударите му действително ме нараняват и не съм свободен аз от тях; но само в моя полза е да ги търпя, може би за да го заблудя и да го укротя, защото непокорството ми би го озлобило повече. Но така както се грижа за себе си и моята себичност, аз на щрек съм и възползвам се от всякаква добра възможност да погазя тоз робовладелец във калта. Моето освобождение от него и камшика му е просто следствие на предшестващия го мой егоизъм. Може да се каже, че дори по време на робството аз съм "свободен" -- а именно, "дълбоко в себе си", "вътрешно". Но "свободен духом" е различно от "наистина свободен," както "вътрешно" различно е от "външно." От друга страна, аз винаги съм свой, и отвътре и отвън. Под игото на жестокия господар тялото ми не е "свободно" от мъченията и линчуването; но именно мойте кости стенат от мъчението, мойте жилки трепкат под камшика, и аз стена, щото мойто тяло стене. Аз въздишам и треперя, следователно не съм изгубил себе си, все още аз съм свой. Кракът ми не е "свободен" от тоягата на господаря, но e неразделна част от мен и съответно мой. Нека господярат го откъсне, та да видим как ще бъде негов! В ръцете му кракът ми няма да е нищо друго, освен един -- безжизнен труп на крак, който ще е толкова крак, колкото умрялото куче е все още куче: без сърце, което да бие, така-нареченото мъртво куче никак не е куче вече.