Във теб не искам аз да разпознавам, нито уважавам, нищо друго, било то собственик, бедняк, дори човек, освен това, че мога да те използвам. В солта забелязвам, че овкусява яденето ми, следователно я разтварям; в рибата разпознавам храна, следователно я изяждам; в теб аз откривам съгласие, следователно те избирам за другар. Или, по друг начин казано, в солта аз изучавам кристализацията, във рибата - животинското, във теб - човешкото, и т.н. Но за мен ти си единствено това, което можеш да бъдеш за мен -- а именно, моята вещ; следователно, и моя собственост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар