Под "политическа свобода" разбирайте, че полисът, т.е. Държавата, е свободна; под "свобода на религията и вярата", че религията и вярата са свободни, както "свободата на съзнанието" изразява, че съзнанието е свободно; следователно, не съм аз този, който е свободен и независим от Държавата, от религията и от идеите. Не съм аз този, който се е отървал от тях. Тези понятия не изразяват моята свобота, а тази на властите, които ме управляват и поробват; само свободата на деспотите, като Държавата, религията и съзнанието, биват тук провъзгласени. Държавата, религията и съзнанието, точно тези деспоти поробяват ме и свободата им е мое робство. Очевидно е, че именно те непременно ще изтъкнат принципа, че "целта оправдава средствата". Ако благосъстоянието на Държавата е целта, войната е неприкосновено средство; ако целта на Държавата е правосъдието, убийството е неприкосновено средство, даже със свещено име назовават го, "екзекуция"; святата Държава освещава всичко, което й е от полза.
Няма коментари:
Публикуване на коментар