Какво може да се каже за бедния селянин, който няма нищо за губене? Той няма нужда от държавната закрила, понеже "нищото" му няма нужда от защита. Напротив, той може да извлече полза тогава, когато Държавата оттегли своята закрила от протежето.
Следователно, нищо-нямащият вижда Държавата като властта, която пази и дава привилегии на притежателя, без да прави нищо за него, нищо-нямащия, освен -- да му смуче кръвта. Държавата е -- Държава и страна на колектива. Тя закриля не според труда на хората, ами според тяхното подчинение ("преданост") -- с други думи, според това дали хората боравят с правата, които са им поверени от Държавата, така както тя счита, че е редно, т.е., спрямо държавните закони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар